Новини

Боряна Радева пред "Капитал": Искаме младите хора да работят за България

21.02.2018 Боряна Радева пред "Капитал": Искаме младите хора да работят за България

Боряна Радева е един от главните мениджъри на "Евромаркет Груп" АД - най-голямата българска компания за строителна и индустриална техника в страната. Основана през 1992 г., днес фирмата е водеща на пазара в своята област и има офиси в девет града на страната - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Велико Търново, Благоевград, както и задгранични дружества в няколко европейски държави. Представител е на редица световни лидери, сред които Komatsu, Toyota Material Handling, Lincoln Electric, Doosan Machine Tools, Mitutoyo, Gedore, Bosch, Gardner Denver и др. Към момента "Евромаркет Груп" е работодател на повече от 650 души, голяма част от които с повече от 10 години стаж в компанията.

"Евромаркет Груп" е една от компаниите, заставащи зад инициативата на PwC "Твоите 25 причини да избереш България".

Какво провокира Вашата компания и Вас в частност да се включите в проекта на PwC - "Твоите 25 причини да избереш България"?

Провокира ни това, че сме българи и искаме младите хора да работят за България, а не да напускат страната в търсене на по-добър живот. Искаме те да бъдат добре образовани, мотивирани, успешни, със самочувствието, че знаят и могат. Смятаме, че това, което правим в "Евромаркет" - да пренасяме последните технологии в областта на индустрията и строителството до българския бизнес - е изключително интересно. Можем да бъдем полезни, като споделим своя опит. Искаме да запалим пламъка у тях, да ги възпитаме в дисциплина и борбеност и да им покажем, че бизнесът е игра за пораснали, която се подчинява на свои правила, а победата в нея е голямо удоволствие.

Защо смятате, че този проект е важен?

Защото мислим за бъдещето. Вярваме в интелекта и възможностите на младите и смятаме, че те трябва да останат в България и да се посветят на нейното развитие. Много бихме се радвали, ако тази кауза се превърне в държавна политика. Участието на "Евромаркет" в кампанията на PwC, както и на всички колеги, е само първта стъпчица в тази насока. И тъй като това е наша колективна отговорност, мисля, че верният път е да подкрепим държавата с ежедневната си работа, като поканим младите да работят в най-добрите компании в България.

Какви са най-ценните/ключовите качества, които трябва да притежават служителите във вашата компания?

Когато започнахме бизнеса си, все търсехме специалисти - икономисти, юристи, търговци, инженери и т.н. В последствие разбрахме, че всеки неопитен служител може да бъде обучен, а по-важни са добрите морални устои и общочовешки качества като доброта, коректност, лоялност. Най-необходимото е обаче човек да иска да работи и да иска да се докаже. Това е голямото предизвикателство - може да си талантлив, може да имаш идеи, но ако нямаш хъс да се пребориш за тях, времето ти ще бъде пропиляно.

Какъв смятате, че ще е най-ценният опит, който студентите, които кандидатстват за стаж, биха могли да натрупат в компанията ви?

Най-ценното, което може да предложи "Евромаркет", е своята изключително динамичната и предизвикателна среда. Студентите могат да придобият знания за реалната българска икономика, да работят с най-големите предприятия в страната, да натрупат професионални контакти. За мен това е начинът един млад човек да израсне както като професионалист, така и като личност, и в крайна сметка да бъде победител в живота.

Какви трудности срещате при набирането/задържането на персонал във Вашата индустрия?

Ние срещаме същия проблем, който среща целият бизнес в България - липсата на хора, особено такива, които да са истински мотивирани да се изправят пред предизвикателствата в работата си и да ги преодоляват. Все по-често виждаме такива, които искат просто да дойдат в началото на работния ден и да си тръгнат в края му, без да са дали нищо от себе си. Липсват ни мечтатели и ентусиасти, хора, които се раздават. Ние сме изградили "Евромаркет" именно с мечти и ентусиазъм и искаме да припознаваме това в колегите, чиито лица виждаме всеки ден в офиса. Искаме да виждаме хора, които са се подготвили, знаят какво искат, а ние да им подадем ръка и да ги водим напред.

Приблизително колко от служителите Ви са учили/работили в чужбина и са избрали да се върнат и да се развиват в България?

Конкретно число не мога да посоча, но е факт, че много от служителите ни са възпитаници на чужди университети, в това число хора, на които сме доверили ключови позиции в компанията. Мога да дам личен пример с това, че и аз самата, и Димитър Илчев, моят съдружник, и Ивайло Борисов, нашият изпълнителен директор, сме живели и учили в други държави, борили сме се там и сме се прибрали в България - всеки по различно време. Щастливи сме, че днес компанията е привлекателна не само за нашите собствени деца, които се върнаха от чужбина и започнаха работа при нас, така и за децата на колегите, които също посрещаме с огромно удоволствие. Горди сме с всички тях - при нас работят изключителни, интелигентни млади хора, които имат възможност да се учат от едни от най-добрите специалисти в сектора.

Какво липсва на младите хора, за да остават в България?

Нещо, което несъмнено липсва на младите хора в България, е подходяща среда – и в семейството, и в обществото, и в образованието, и в бизнеса. А средата и като цяло хората, с които човек общува, са изключително важни за личното и професионалното израсване. В семейството е необходимо да има някой, който правилно да насочи младия човек към подходящо образование и професия - 18 години е прекалено млада възраст за толкова големи решения. Никой не може да обвини един 18-годишен, че не може да направи избор за бъдещето си, особено в свят с толкова широки възможности. Нужно е да попаднеш и на преподаватели - и в училище, и в университета, които да запалят искрата в теб. Спомням си за себе си как съм стояла с часове в залата за лекции и не съм си помисляла дори да изляза за почивка, просто защото ми е било наистина интересно. Днес твърде често се говори за реформи в образованието, без да се взима предвид ролята на учителя. А той е човекът, който може завинаги да те увлече по своя предмет и да развие таланта ти. Ролята на бизнеса пък е да предложи подходяща почва за реализацията на този талант. Тук възниква проблемът, че през последните години и в семейството, и в обществото комуникацията някак се изгуби и се наложи едно ужасно негативно, пораженческо мислене, тотална липса на интерес към развитието и успеха. Може би затова на младите нямат мотивация - било то заради липсата на информация за българските фирми и възможностите в тях, заради липсата на постоянна политика от страна на бизнеса, на държавата и т.н. Длъжни сме да обединим усилията си за решаването на този проблем.

Как смятате, че те могат да бъдат стимулирани да се развиват тук? Как вашата компания работи в тази посока?

Нужно е да създадем по-добра среда, по-добро общуване с младите. Именно комуникацията показва, че работодателят те разбира, подкрепя те, вижда личните ти качества и иска да те подкрепи в развитието ти. Така един млад човек не само ще работи с удоволствие, но ще гради кариера, ще създаде своята финансова независимост, ще има куража да продължи да учи и да създаде семейство, да предаде мотивацията на децата си и така да затвори кръга.

Не малка е ролята на личния пример - успехът днес в голяма степен се счита за привилегия, а всъщност ние днес сме успешни, защото вчера сме били отдадени и не сме се щадили. Моето лично човешко верую е, че ако днес се справя добре, за мен ще има и утре, и утре, и утре... А младите хора са нетърпеливи, което в никакъв случай не може да се нарече недостатък. Просто трябва да приемат, че успехът е въпрос на постоянство и много усилия. Когато усвоят този принцип, те всеки ден ще ходят на училище или на лекции с желание, учителят също ще даде от себе си, ще бъдат не просто слушатели, а ще искат да вземат най-доброто. И в последствие ще отидат в някоя компания със същата нагласа, за да покажат и устоят своите качества. Няма горна граница. Ела, претендирай за позиция, докажи се със качества, докажи се с всекидневна работа, извоювай си органически уважението на колегите. Така удоволствието от постигнатото ще бъде още по-сладко. Нужни са борба, отдаденост и нагласа, че трябва да даваш, за да получиш, да бъдеш взискателен към себе си. Ако това се случи - обречен си на успех.

Мога да дам за пример всички колеги на ръководни позиции в "Евромаркет", които са тръгнали от най-ниското стъпало и развитието им се дължи в 99% на тяхната собствена упоритост. Разбира се, ние им помагаме, като провеждаме различни обучения - и търговски, и сервизни, и лидерски. Преди години пък създадохме вътрешна търговска академия и т.нар. мастерска програма, с която по-опитните колеги бяха ментори на новопостъпилите. И едните, и другите печелеха от комуникацията по между си, затова планираме през тази година да наблегнем върху тази програма.

Бихте ли посъветвали децата си да останат и да се развиват тук?

Моите деца отдавна направиха своя избор – учиха и работиха в чужбина, а после се прибраха в България и започнаха работа в „Евромаркет“. Вече не малко години са в компанията, натрупали са опит и са извоювали свой собствен авторитет. Но нито аз, нито съпругът ми сме ги карали да правят това – не че не искахме да останат тук, просто знаехме, че сами трябва да изберат бъдещето си и да се развият със собствени сили по естествен път. Днес вече съм баба на две прекрасни внучки и ако трябва да им дам съвет за това дали да останат, или да заминат, бих казала: „Излезте навън, инвестирайте в образованието си, работете, а после се върнете тук. Опитайте, за да видите какво означава да успяваш в България. Донесете с вас опита и културата на големия свят и ги инвестирайте в България, защото тук ще бъдете два пъти по-полезни“.

Кои са Вашите причини Вие да сте останали и да се развивате в България?

Причините ми са чисто емоционални – аз чувствам България като моята родина. Израснала съм в Куба и си спомням колко се вълнувах, когато се прибирах през ваканциите, защото чувах родна реч около себе си - в Куба говорехме основно на испански и на руски. В Хавана пък сградата, в която живеехме, гледаше към пристанището. Плакала съм, когато виждах българският флаг да се вее на някой пристигащ или отплаващ кораб. Това е някакво учено родолюбие – да си някъде там по света и да се развълнуваш от нещо малко, но българско. Има такъв тип хора, чергари по душа, които искат да пътуват и навсякъде се чувстват добре. Аз съм от другите – които обожават да пътуват, но искат да имат дом, родина, която винаги да ги посрещне обратно. Това за мен е България. Силно вярвам, че с общи усилия можем да накараме повече хора да намират дома си тук.

Интервюто в "Капитал" можете да намерите тук.

Обратно към новините

Изпратете запитване

Код за сигурност: * Ако кодът не е разбираем можете да го презаредите, като кликнете върху него.

Вашата препоръка

Скъпи клиенти, ще се радваме да се запознаем и да чуем Вашето мнение и предложения за сайта, за да го подобрим за Ваше улеснение.

Код за сигурност: * Ако кодът не е разбираем можете да го презаредите, като кликнете върху него.