Новини

Проведе се конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции” 2017 със съдействието на Евромаркет

16.06.2017 Проведе се конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции” 2017 със съдействието на Евромаркет

„Най-правилните решения се взимат чрез активен диалог между държавата и бизнеса”. Това заяви Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, по време на откриването на XII-ата годишна конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции” 2017, реализирана със съдействието на Евромаркет. Форумът се организира от ГРАДЪТ Медиа Груп и се проведе в четири тематични панела с фокус върху стратегията на България по отношение на транспортната, енергийната и екологичната инфраструктура, приоритетите и предизвикателствата пред страната ни в тази област, механизмите за финансиране и факторите за икономически растеж.

Министър Московски, който бе сред лекторите на форума, посочи, че сред най-приоритетните за България проекти е строителството на АМ „Струма”. „Надявам се до края на годината да получим подкрепата на Европейската комисия и от следващата година да започнем процедурата по избор на изпълнител и строителство”, коментира още той. Според министъра ключов инструмент за инфраструктурните инвестиции в страната е механизмът „Свързана Европа”, по който до момента има защитени 7 транспортни проекта на стойност 294 млн. лева. По ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” се финансират 6 големи проекта, сред които лот 3 на АМ „Струма", жп линията Елин Пелин – Ихтиман, фаза 2 на жп линията Пловдив – Бургас, както и строителството на третия лъч на софийското метро. „Целта ни е до 2022 г. да съединим сръбска с турска и гръцка граница чрез скоростни жп и магистрални трасета", обобщи Ивайло Московски.

Министър Ивайло Московски

Според министър Ивайло Московски ключов инструмент за инфраструктурните инвестиции в страната е механизмът „Свързана Европа”,

Сред лекторите на конференцията бе и министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която обяви, че скоро ще бъдат публикувани обществените поръчки за предпроектно проучване на газов хъб „Балкан”, както и за избор на строител за изграждане на газовата връзка с Гърция. По думите ѝ строителството ще стартира през първото тримесечие на 2018 г. Сред приоритетите на министерството са още завършването на проектите за интерконектори със Сърбия и Турция и разширението на капацитета на газово хранилище Чирен. „Изграждането на енергийна инфраструктура ще бъде заложено и в Енергийната стратегия на България за 2030 г. с хоризонт до 2050 г. За нейното разработване Министерството на енергетиката ще привлече всички заинтересовани страни. Това е стратегически за българската енергетика документ, не е само за едно правителство, а за десетилетия напред и следва да се приеме с консенсус”, каза още Петкова.

Министър Теменужка Петкова

Изграждането на енергийна инфраструктура ще бъде заложено и в Енергийната стратегия на България за 2030 г. с хоризонт до 2050 г., коментира министър Теменужка Петкова.

Думите ѝ бяха допълнени от Жечо Станков, зам.-министър на енергетиката и председател на СД на БЕХ ЕАД, според когото енергийната инфраструктура е ключова за развитието на Европейския енергиен съюз. Станков заяви, че към днешна дата са стартира преговори с държавната петролна компания на Азербайджан „Сокар” за доставки на газ. Според зам.-министъра на енергетиката, след реализирането на интерконектор с Румъния, ключови проекти са интерконекторите с Гърция, Турция и Сърбия. "Само чрез интерконекторите няма да бъде достатъчно да завършим идеята за развитие на газов хъб "Балкан", който вече е признат и от ЕК”, коментира Станков и поясни, че са нужни средства за създаването на нова и модернизирането на съществуващата газопреносна мрежа, както и за разширението на газохранилището в Чирен. Един газов хъб няма как да съществува без налично газово хранилище и то в достатъчно големи размери, за да съхранява количества газ от различни доставчици", обясни той.

Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова

Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова заяви, че за изграждането на нова инфраструктура са нужни модерни технологии.

Приоритетите в стратегическата инфраструктура посочи и заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова – изграждането на АМ „Струма” през Кресненското дефиле, доизграждането на АМ „Хемус”, АМ Русе-Велико Търново, направлението Видин-Ботевград и не на последно място – ВиК и енергийна инфраструктурата. „За нас е ключово изграждането на новата инфраструктура да бъде свързано с интегрирането на нови, модерни технологии, които позволяват да се повиши пътната безопасност, с интегрирани европейски стандарти, техники и модели”, коментира Крумова. „Ключово за успеха е да работим заедно като държавни институции, местна власт, бизнес, академични институции, с участието на гражданското общество", каза в заключение заместник-министър Крумова.

Яснота относно инвестициите в ЖП внесе Галина Василева, директор на дирекция "Координация на програми и проекти" в МТИТС. Според Василева се предвиждат 220 км ЖП линии, изграждане и модернизиране на шест ЖП гари, както и стартиране на търговете за отсечката „Оризово-Михайлово”, част от ЖП линията „Пловдив-Бургас”. Тя каза още, че сред ключовите проекти е и довършването на третия лъч на метрото в София. Стоян Братоев, изпълнителен директор на „Метрополитен” пък поясни, че строителството на метрото върви по график и че за момента са построени 32% от третата линия.

Челен товарач Komatsu в тунелите на метрото в София

В презентацията на Стоян Братоев, изпълнителен директор на „Метрополитен”, видяхме и машини Komatsu, използвани за строежа на метрото в София.

Интересна бе и презентацията на арх. Петър Диков, според когото страната ни може да се превърне в гръбнак за развитието на Балканите, но забавянето на големите инфраструктурни проекти крие рискове за икономиката ни. По думите му изграждането на международни коридори в съседните държави и съответно липсата на такива в България би довело до изолация на страната ни. Диков подчерта, че сред ключовите проекти са транспортен коридор 9, увеличаване на капацитета на ГКПП Маказа, развитие на пътя Via Pontika, развитие на пристанище Лом и пристанище Варна, пътна връзка от Лом до Егейско море, както и на ЖП транспорта.

Арх. Петър Диков

Според арх. Петър Диков изграждането на международни коридори в съседните държави и съответно липсата на такива в България би довело до изолация на страната ни.

Акцент в рамките на форума бе също ВиК инфраструктурата, която, според Ивайло Колев, експерт от Световната банка, не се финансира ефективно. По думите му страната ни разчита основно на европейско финансиране, което обаче ще става все по-оскъдно. Това потвърди и Светла Иванова от МОСВ, която поясни, че от 3.5 млрд. лева, които България ще получи до 2020 г. по ОП „Околна среда”, за ВиК проекти е предвидена недостатъчна сума.

Обратно към новините

Изпратете запитване

Код за сигурност: * Ако кодът не е разбираем можете да го презаредите, като кликнете върху него.

Вашата препоръка

Скъпи клиенти, ще се радваме да се запознаем и да чуем Вашето мнение и предложения за сайта, за да го подобрим за Ваше улеснение.

Код за сигурност: * Ако кодът не е разбираем можете да го презаредите, като кликнете върху него.